Ритъм
В периода, в който африканските култури (Нок (Nok), Мерое (Meróe), Аксум (Aksum), Игбо (Igbo), Иле-Ифе (Ile-Ife) и др.) са били уникални самобитни образования, те са имали свои собствени култови регалии, символика и космологични понятия. Постепенно с времето те са били обединени от един принцип, който е позволил формирането на единна система от знания и вярвания. Този принцип е ритъмът.
Според определенията, срещани в африканските вярвания и предания, ритъмът е силата или дишането, което определя жизнената дейност на човека. Влизайки в контакт с ритъма, човек започва да получава определена субстанция, подсилваща неговите чувства и усещания и определяща качеството му на съществуване като цяло.
Ритъмът е сила, която помага на носителя на африканската традиция, да свързва тялото си в единен възел от чувства, постигайки вътрешна пулсация, която движи тялото и удържа съзнанието в постоянно вътрешно съзерцание.
Ритъмът е “ключът”, който отключва много от тайните на Африка, “езикът”, на който са общували народите от различните краища на континента.
Понятието “ритъм” е било най-дълбоко и последователно изледвано от културата Ифа (Ifa) и по-късно се е пренесло в системата от вярвания Йоруба.
