Символи
Основният символ на келтската алхимия е всесъздаващият котел, който е във владение на бог Дагда (покровител на келтската алхимия), и е надеждно скрит на остров Ман до северния бряг на Уелс. Котелът символизира могъществото и процеса на преобразуване, и е скрит източник на знания, около който възникват всички процеси, свързани с алхимичните преобразувания. Подобно на чашата на Граал, котелът възкресява мъртвите и храни живите.
Келтската алхимия се е занимавала с процеса на преобразуване на всички форми на материалния свят, в това число на цветовете и звуците. Най-значимата форма, символизираща процеса на преобразуване, е цветът. Основните три цвята са бяло, черно и червено. Белият цвят символизирал движението, черният – покоя, а червеният бил цветът на вътрешната сила и преобразуване.
След цвета в келтската алхимия за основни преобразуващи форми били считани звукът (ритъмът), предметът, персонажът и дрехата.
Понятието за алхимичния ритъм е едно от ключовите в келтската алхимия и в началото е прераснало в култ към развитието (растежа), а след това – в култ към празнуването. Работата с ритъма свързва келтската алхимия с африканската магия чрез племето на иберийците, дошли от северна Африка и обединили се с пирeнейските келти. От изкуството на слушане и работата с ритъма е възникнало изкуството на музиката, танца, поезията, взаимоотношенията; родили са се занаятите и отбелязването на сезонните празници – точките на енергийно изменение в пространството, свързани с ритъма. Келтският пантеон на боговете също е станал изразител на определен алхимичен ритъм, съвкупност от жизнено важни вибрации, всяка от които представлява определен бог. Същото се е случило и с духовете на природата – на растителността и свещените животни, които с развитието на келтския пантеон на боговете започнали да се разглеждат като сили с определени, свойствени за тях, качества.
