Гейси
Основният принос на келтската алхимия към световната култура са гейсите на изкуството на действието. Именно с тяхна помощ е ставало осмислянето на задачите, които стоят пред човека. И, по-важно, именно гейсите са залегнали в основата на всички правила, регулиращи живота на човека и в наши дни. Гейсите са правила и индивидуални норми на поведение, регламентиращи живота на човека, които се явяват като келтска разновидност на обетите. Гейсите се разработвали от жреци-друиди и били основани на макрокосмически принципи, проявяващи се в ежедневния живот.
От гледна точка на алхимията, значимостта на гейсите се състои в изработването на вътрешно усилие, когато човек не просто приема определени задължения, но и трябва да ги държи в ума си и да ги усъвършенства в действията си. Без да са абстрактни, гейсите изпълнявали важна функция, помагайки на човека съзнателно да установява връзка със своя вътрешен свят, а също така криели тайната за слабите и силни страни на природата му. Загубата на контрол над гейсите означавала загуба на сила и енергия.
Впоследствие принципът на гейсите бил унаследен от много рицарски ордени, като специално значение придобил при тамплиерите. Посредством вътрешни кодекси, съставени от гейси, е било възможно да се съхрани реда в целия орден в продължение на столетия.
По този начин келтската алхимия изграждала специфична скала от морални ценности, базирани върху сила, закон и принципи, които били установени с цел качественото усъвършенстване на конкретния човек и конкретното действие. Нарушаването на закона винаги водело до катастрофа, и представлявало своеобразно разрушаване на частите на мирозданието.
Основните гейси на изкуството на действието са:
- изкуство на познаване кода на живота;
- храненето и пиенето като средство за познание на магическите свойства на тялото;
- изкуството на пазене на тишина за придобиване на дълбочина в познанието;
- изкуството на кристализацията;
- действието като елемент на свързването;
- действието не трябва да е насочено към тези, които не живеят по закона на действието;
- действието не трябва да се губи (във връзка с ненужни хора, животни и сили);
- действието напълва, а не изпразва;
- действие е качество, то не може да бъде незначително;
- действието има своя майстор;
- действието не трябва да напуска знанието;
- действието се определя не само външно, но и вътрешно (разпространението на неосъзнати съждения води до загуба на сила);
- времето, загубено неосъзнато, няма да остане безнаказано;
- трябва да се внимава за силата;
- правдата е в ритъма, силата е във връзките, пълнотата – в действията.
