Автор: ЧОМ
Пътят на жената не представлява някаква частност, а има общо пространствено значение. В законите на нашето пространство жената представя онази възможна и дадена й по природа цялост, която може да се носи и реализира в живота. Така, на практика, вътрешният свят на жената е в конфликт с външния и обратното.
И ако в детството (да кажем до 12-годишна възраст) цялата й природа е насочена към защитата на вътрешния й свят, то когато е вече на 14 години, вътрешното се разопакова и водеща роля започват да играят ориентирите, създадени чрез възпитанието и мисленето. Ако развитието на момичето, девойката или жената не се изгражда въз основа на вътрешна хармония, се стига до нарушение не само на вътрешния свят, но и на външната среда, с която тя взаимодейства.
Затова правилното или по-скоро вярното развитие на жената е най-важното условие за всяко общество, което трябва да бъде насочено преди всичко към женското развитие, а не към експлоатирането на жената и нейната хармоничност във всички сфери на потребителския живот. И така, няма как да говорим за развитие, без да придадем особен статус на развитието на женската природа.
Разбира се, темата за пътя на развитие на жената днес по-скоро повдига въпроси, отколкото да дава отговори. По-важното е да се научим да поставяме пред себе си тези въпроси и да възприемаме тази тема от гледна точка на пространството, семейството, самата жена, заобикалящите я мъже, а и от гледна точка на развитието.
Така развитието или предопределя и подчертава качествата на жената (и в резултат на това, движението й в посока на вътрешна реализация), или не. Тук самата природа и истинското развитие на жената са близки и се основават на целостта на женската природа и на хармонията, без които жената не е жена, а развитието не е развитие.
Възможно е в едно съвършено общество да не би било необходимо да се повдигат подобни въпроси. В подобно общество би било възможно да следваме определена координатна система, която най-малкото да не влошава природата на човека. Но ако жената е готова не просто да следва, но и да твори, тя трябва да разбира инструментите, с които се твори, и своята действителна готовност за развитие, която често се подменя с желания, емоции, реакции, предизвикани от хаотичността на живота или поведението, а не от разумно определяне и умение.
Умението да изведем живота от състояние на противоречие в един ясно очертан път, съпроводен от осъзнатост и преживяване, дава възможност не само да постигнем допълнителен набор от действия, но и да осъществим себе си в човешки статус. А той, за разлика от природата на мъжа, в женската природа се изразява изключително физиологично. Пътят на жената е постоянно себеудържане в състояние на осъзнатост на собствената природа, а не просто съответстване на неконтролируемото пространство.
Разбира се, когато става дума за пътя на жената, би било опасно всичко да се свежда до определения и въпросът да се обсъжда от позиции, обезсмислящи самото обсъждане. Важно е да се постигне ясно разбиране на този процес като цикъл, който разкрива статуса – както физическия, така и енергийния и умствения.
Всеки път е опит, но той може да има или реакционна основа или ментална, и тогава сме в състояние не само да разбираме и правим изводи, но и основавайки се на тях, да преустройваме и да усъвършенстваме себе си. Разбира се, за всеки път е необходима достатъчно сила и умение да я акумулираме, а това е и основната задача за жената на пътя.