Откъс от лекция «Даоистка медитация» с Олег Черне. Даоистката медитация е понятие, което трябва да бъде разяснено специално, защото даоистката традиция залага определен технологичен процес, който се опира на знания за вътрешното развитие и алхимия. Под влиянието на будизма в даоистката традиция се появяват специфични форми на медитативна работа, свързани със съзерцанието. Практиката за настройване и методът за съзерцание са утвърдени от Школата на висшата чистота (Шанцин, Маошанска традиция) и именно те предопределят специфичния характер на онова, което наричаме даоистка медитация. Овладяването на пътя Пътят като философско понятие и овладяването на пътя като метод за постигане на истинско съвършенство са две различни неща. Философското понятие за Дао привнася двойствени характеристики в съзнанието на хората, с което създава определена степен на условност във възприемането на даоизма през призмата на концепцията Ин за Ян. По този начин се получава смесване на алхимичното понятие за взаимно пораждане с дуалистичната философска концепция. Това разделение е станало по естествен начин, тъй като онези, които не практикуват даоистка алхимия, не разбират нейната природа и заради това трябва да интерпретират по някакъв собствен начин понятието за Дао. Но дори със самия акт на определяне на истинното, ние го ограничаваме. А пребиваването в истинното и говоренето за него са два отделни бряга на една река! Но тъкмо този аспект става базов за разбиране на даоистката медитация: той ни сблъсква с нашите навици, които не само се проявяват още в началото на пътя, но също така се изграждат в процеса на развитие. Философският аспект на даоизма се опира на хармоничността на човека. Но той е способен да неутрализира цялата практическа работа и не само да ни вкара в капана на съжденията и определенията, но и да формира ненужни усилия в нашия мозък, ако последният предварително не е приведен в състояние на срединност. Именно заради това трябва да се постараем да разберем това, което се нарича даоистка медитация. В този въпрос е важно първо да акцентираме на факта, че принципно умът ни е отвлечен, което води не до хармонизиране, а до липса на събраност. Подобен мозък няма как да бъде ориентиран към срединност. Ето защо даоистката медитация се превръща в средство за отстраняване на факторите, които пречат на хармонизацията. В даоистката концепция е важно не толкова успокояването на ума, колкото неговата актуализация, свързана с хармонията и срединността. За даоистката алхимия е важна способността за опериране със съзнанието: тъкмо това се определя като съсредоточеност, изграждане на истинно намерение, насоченост, удържане на задачата. Казано иначе – съзнанието трябва да се намира в определен тонус. Даоистката медитация се базира на два централни алхимични принципа: достигането на състояние на необратимост и формирането на центъра Ниван-гун, който отговаря за обединяването на енергиите дзин-шън и шън-дзин – един задължителен момент при тази практика. Докато не заменим хаотичната ци с енергия дзин, която вече подлежи на усъвършенстване, ние не можем да се задълбочим и да достигнем култивиране на енергията шън. Даоисткият път е преди всичко практика, а не философски определения или психологически реакции. Той оперира със задачи, а не просто приема за сведение някаква информация. Това трябва да се приеме, тъй като медитативната практика е свързана с работа на мозъчен отдел, който притежава висока степен на оперативна сложност. Философстването и още повече – чувствената страна от работата на мозъка – е съвсем друг тип усилие, което по-скоро отвлича, отколкото подпомага алхимичната работа (въпреки че и без разсъждение не може да се мине). При това дори контролът над дзин-ци и ци-дзин (чувствата и емоциите) отразява различен тип условия за функциониране на мозъка. Работата над тях също е важна за балансирането на енергията вътре в нас и отразява концепцията Де в пътя на съхраняване на духа (в единството сърце – ум). Овладяване на положението Овладяването на физическото положение е задължителна основа на медитацията, условие за работа при практиките в покой. Не е възможно да схванем работата със съзнанието и тялото в движение без да познаем що е тяло в покой. Покоят в движението и движението в покоя е фундаментално понятие в даоистката алхимия. На първо място се изисква постигане на уравновесеност и хармония в неподвижно състояние. Това също така ни дава възможност да разберем пренаталното в практиката, като тук първата основна задача е възстановяването на жизнената енергия. Все пак нашето тяло е формата, която съдържа духа и енергията и на първо място трябва да ограничим именно разпиляването на енергията, свързана с тялото.
Видеозапис на програмата «Даоистка медитация» може да закупите от тук:
Цзе Кун. Практика даосской медитации видеозапись семинара | Integral Perfect One