Египетската алхимия е началната точка в изучаването на алхимичната наука. Тя е предпоставка за постигането на трансформация и за преодоляването на влиянието на Апофис – онова, което пречи на светлината (силата на Ра) да се прояви. В самото начало алхимията представлявала усилие, насочено към преодоляване препятствията пред развиването на индивидите (прото-хората) и към отстраняване на всичко, което пречело на светлината да се прояви. Тя се превърнала и в средство за удържане на светлината. Зад всичко това стои силата на Хепри, израз на висшето съзнание (Неб-ер-чер), с което са взаимодействали непосредствено още атлантите преди сгъстяването на пространството, с което Земята била създадена от есенцията Нун. Хепри всъщност изявява 12 вида съзнание, представящи силите, наричани египетски богове. Сред тях самият Хепри заема мястото на бог и се счита за операционната система на египетската алхимия. Именно разбирането за Хепри като сила и процес ни води до нулевата фаза, началната точка в изучаването на алхимията. След съществуването на атлантите се появява необходимостта от различна операционна система и мозъкът поема тази роля. Египетската алхимия осигурява възможност за осъзнато съществуване и развитие, за материализиране на предпоставките за формиране на съзнанието. Символ на създаването на алхимичното съзнание става Озирис, докато боравенето с алхимичното съзнание се свързва с Изида, която въплъщава реда и законите на Маат. Така египетската алхимия се превръща в олицетворение на реда, законите и дисциплината – всичко, което ни издига над хаоса. На това, което може да задържи както процеса на преобразуване, така и светлината (кай, khay), необходима за свързване с висшето съзнание, с Хор и Тот. Освен това алхимията е и процесът по създаване на светлина. Важно е да се отбележи, че самото формиране на древноегипетската цивилизация е алхимичен процес. Макрокосмичното съзнание, представено чрез силата на Хепри, създава мястото на светлината, познато като Хелиополис, откъдето започва материализацията на египетската цивилизация. В началото светлината идва от Шу и Тефнут, които създават Долното небе (познато като Земята – Геб) и Горното небе (Нут или Горната земя). Това не е макрокосмосът, а пределите, в които става възможно сътворението. А първите сътворяващи сили са Хор, Сет и Изида. Хор представял Озирис и Нефтида или петте сили на съзнанието (където самото съзнание било цяло, а останалите били нещо като подсъзнания). Това разделяне на съзнанието на пет създава и петте дяла в алхимията. Всеки тип съзнание бил асоцииран с отделен тип душа, т.е. бил одушевен.
