„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“
Защо ритъм?
Спoред древните народи на Йоруба, светът и материята са организирани по конкретни принципи – Божествени.
Такъв един принцип е, че вибрацията определя ритъма, той извайва материята, тя оформя пространството, а то определя всичко, което обема. Т.е., законите на пространството, в което се намираме са зададени от вибрацията и ритъма, които работят в сърцевината на това пространство. Ако човек познава тези закони, може да живее съвместно с тях, в противен случай – преживява стрес. И още, ако познава добре законите, човек може да познае източника, причината за техния механизъм на действие, а това позволява да се излезе над доминантното им влияние върху човешката природа към себе си.
От гледна точка на даоистката традиция, човек също е пространствен обект (съд) и също притежава свой, идентификационен ритъм, който захранва и пулсира в това лично пространство. В малко по-широк аспект, човекът и неговото обкръжение могат да се разглеждат като скачени съдове, между които има някаква поточност и влияние на ритъмa върху това общо пространство.
Когато ритъмът на пространството заработи върху нас се получава интерференция с нашия личен ритъм и резултатът е това, което определя формата и действията ни от клетъчно ниво, органи, тъкани, съдове и т.н. до макро-структурно ниво, като среда, която обитаваме, работа, която извършваме, хора, с които общуваме и т.н.
В резултат на това взаимодействие може да се получи интерферентен максимум или минимум, при което имаме положителен или отрицателен резонанс. При положителен резонанс, човек преживява качествен опит от порядъка на мъдрост, проникновение, екстаз. При отрицателен резонанс – преживява стрес, който може да бъде също качествен или некачествен опит, но при всички случаи – свързан с процес на изгаряне на енергия, а той води до изчерпване и изтощаване, завършващо със смърт. В първия случай човек получава сила при взаимодействието, при втория – губи сила.
И така, човек трябва да може да разпознава ритъма, в който пребивава (външен ритъм) и сумарния ритъм, получен при наслагването с личния ритъм, както и да работи по взаимодействието между тези ритми (звучения). Без познанието за работа с ритъма, човек зависи непряко от него чрез влиянието на пространството, което обуславя неговото темпо, качество на действията (тактуването му), плътност на действията (сила/плътност на такта), и количеството енергия което получава/губи в зависимост дали постига положителен/отрицателен резонанс на изхода на взаимодействието.
Именно затова, на първо място в ориентирането в света на ритъма човек трябва да създаде условия да се научи да работи с ритмите, от които е съставен той самият. Всеки орган (сърце, далак, мозък и пр), съд (лакти, длани, бедра и пр), жлеза и даже всяка цялост в нас, като челен отдел на мозъка, долна част на корема, хипоталамус и пр имат свое звучене. Когато не звучат хармонично, човек е като попаднал насред парадно пространство. И в зависимост от това в какво настроение е той самият, колко налична енергия и тонус има и как звучат отделните му зони, той получава сцепление с най-близката до тази на неговият мозък, но задължително по-силна по честота вибрация.
Тоест в един момент човек е сърце, после е далак, после е стъпала, после е теменен отдел на мозъка и т.н. При липса на синхрон в звученето, човек е буквално подмятан от един ритъм на друг, и за него, общото му звучене е по-скоро шум, отколкото нещо приятно. Това е и една от причините човек постоянно да избягва директно взаимодействие със себе си и най-често използва различни посредници за взаимодействие със себе си – телевизора, храната, цигарата и кафето, музиката и тн.
До известна степен това е нормално и докато тялото и системите не бъдат калибрирани и синхронизирани в такта на камертона, наречен съзнание, човек ще изпитва стрес при взаимодействие със себе си.
Именно такъв вид настройка, синхронизация и подготовка са основните задачи в началото при алхимична работа с вътрешен ритъм. Без тази фаза, всяка работа с друг външен или нововъзникнал вътрешен ритъм е поредният слой шум който звучи в нас. Или иначе казано, ако тялото в идеалния вариант може да се разглежда като цигулка, как би звучал нов ритъм на изначално разстроена цигулка?
За да научите как да настроите своята цигулка чрез познанието за ритъма, следете за следващите ни публикации по темата или заповядайте на събитието Алхимия на Ритъма или на редовните занимания Матрица на ритъма.
Препоръчваме Ви да видите: