Автор: Дзие Кун
Изкуството на изграждане на женското тяло е основна концепция в учението за сакралната анатомия на жената. Всяка практика се базира на задачите за съхраняване на енергията, за нейното запазване или преобразуване. Всяко практическо действие, всяко упражнение трябва да поставя задача и да изразява посока. В даоистката традиция не е приемливо да се работи с тялото „току-така“; на практика трябва да се реализира една или друга задача, изхождайки от целостта на тялото.
Именно на този принцип са изградени всички практики и знания в даоистката система. Изграждането на женското тяло е основата, рамката на женското развитие. С други думи: осъзнаването на телесната култура, когато се реализират законите за пропорция, ос и концентрация, е крайъгълният камък в практиката. И за да го осъществим, трябва да създадем единно тяло.
Единното тяло на жената обединява всички видове произведена и получена енергия. Най-голямата трудност е задачата за настройване на тялото, тъй като то обикновено има своите пренатални отклонения (заложени от раждането) и постнатални (придобити в живота).
Неумението правилно да построяваме тялото си може да причини още по-големи блокажи и проблеми, които ни отклоняват и не създават условия за развитие. Тялото не е безразлично какво правим и как.
Изкуството на развиване на женското тяло се свежда до пет основни условия:
-
разблокиране на тялото;
-
настройване на матката;
-
укрепване на матката;
-
регулиране на течностите;
-
създаване на вискозитет в тялото.
За самото тяло е от основно значение да бъде доведено до състояние на вискозитет или до създаване на така нареченото „живачно тяло“. Тази концепция е въведена в даоистката алхимия, за да подготви жената за алхимична работа. Практиката се нарича изкуство на изграждане на тялото чрез живак. Според даоистката алхимия тази техника се разглежда като специфична формула, насочена към култивирането на енергията чрез промяна, преобразуване и възстановяване на усилията на тялото.
Тялото на жената в даоистката традиция се разглежда като съвкупност от физически, енергийни и умствени показатели, които могат да представляват човешката природа. Качеството на тези взаимоотношения и качеството на всеки елемент поотделно определят качеството на живота. Тази връзка се характеризира с понятието структура на тялото. Човек може да се занимава и развива в зависимост от структурата. Ако структурата му е нарушена, първо е необходимо да се възстанови. Съгласно даоистката традиция, ако нямаме цялостно и единно тяло, това се смята за дефект, който води до нарушения в матката и мозъка.
Създаването на вискозитет в тялото или практиката за изграждане на тялото чрез живак или чрез елемента вода е направление, което задейства определено енергийно усилие. Това усилие се нарича живачно. Живачното усилие е задълбочено и е свързано със способността или неумението на тялото да генерира енергия.
Това разбиране е залегнало в основата на развитието на най-древната даоистка практика – за пречистване на костния мозък. Това усилие регулира енергията, захранваща нашия мозък. Практиката на изграждане на женско тяло се състои от два основни принципа на развитие: от закона за запазване на енергията и от закона за оползотворяването ѝ. Без разбирането на тези принципи, развитието като цяло е невъзможно, тъй като няма да има условия за увеличаване на енергията. Следователно изначално е необходимо да се постигне поточност на тялото чрез това изкуство.
Това е важно за жените, тъй като физиологично тяхната енергия за развитие зависи от оползотворяването. Изкуството на изграждане на женското тяло развива съзнанието за принципа на възстановяване и позволява постепенно да се премине към контролирането му чрез работа с тялото и съзнанието.
Развивайки принципа за изграждане на тялото, ние допринасяме за поддържането на жизненоважните функции и процеси в организма. Каквито са метаболизмът и енергийното подхранване на матката, бъбреците и костните тъкани. Тази практика трябва да ни доведе до важната концепция за отпускане на енергията, която е необходима за опознаване на дълбоките видове ци, а не само за разклащане на повърхностната енергия. Важно е да се достигне процес на подхранване на всички тъкани в организма. Чрез този процес се премахват различни нарушения във функциите на организма – както зададените ни от природата, така и придобитите.
Основната цел на практиката за изграждане на тялото е да се създаде единно управление над тялото, да се осигури циркулация на енергията и да се развие пластичност. Последната има единна форма на движение и е свързана в една структура. Тя трябва да идва от един източник – матката. Докато матката не свърже движението, то няма да е едно цяло. Изграждането на тялото чрез елемента вода е много важно за укрепване на жизнеността и за усилване на изначалната енергия. Дължи се на възстановяването на енергията в бъбреците.