Дзие Кун

Практически опит 40 години

Дзие Кун – това са четиридесет години ежедневна практика,

основана на даоисткия път. Този път е минал през различни видове

ученичество – от тотално служене и отшелничество до обучаване на хора по целия свят. Този път е формирал в Олег Черне качеството на алхимик с даоисткото име Дзие Кун. Но това сложно ниво не бива да се разглежда от гледна точка на станалото вчера, тъй като истинската алхимия не е път напред или назад, тя е път в дълбочина.  Да смяташ себе си за алхимик може само ако познаваш пътя в дълбочина. За алхимията не е важен резултатът, за нея резултат е процесът. И ако има процес, то има и реализация на пътя.

Дълго време алхимичният път и знания за Олег Черне са били само лозунг, поради влиянието на съветската действителност и нейната декларативност. След това обаче идва осъзнаването, че наричайки нещо с име, не само че не се приближаваме към него, а точно обратното – отдалечаваме се.

И повтаряйки дълго време, че светът е илюзия, ние формираме още по-голяма илюзия. Това може да се промени само чрез промяна на степента на съсредоточеност, а не чрез думи и определения, или дори чрез всекидневни упражнения, с които Олег Черне се изтощавал в началото на този път.

„Всяка безмозъчна активност развива безмозъчност. И да се мине през това е още по-сложно. Съществуването на велики учители, отшелници и майстори не ви прави по-добри. Мога да изброя всички, при които съм се занимавал. Но това не е показател за ниво, особено ако не са ви научили да се обучавате. За да разбирате практиката е необходимо изменение на възможността за разбиране, създаване на  условия за вникване в практиката и вживяването ѝ вътре във вас. Много неща реално трябва  да се променят, да се избегнат вътрешните зависимости. И, по-важното е, да се избяга от  защитаването на тези зависимости, приемайки че не е възможно нещо да се случи изведнъж, като бързаме веднага да получим резултат.  И ако стомахът ви зависи от храна,  дишането – от въздух, а движенията – от мускули, то вие още нищо не сте започнали. Ако мислите не зависят от съсредоточеността и концентрацията, то тях ги няма“ – казва Дзие Кун.

Пътят е процес на натрупване. И единственото, което е нужно, освен познание на задълбочаването, това е разбирането къде точно да се „копае“. За алхимика няма победи и поражения, защото той е познал срединността. За него е важен процесът. И това всъщност е станало основното условие в работата над себе си за Дзие Кун, което го е довело до дълбочина на концентрацията. За неговия път могат да се кажат много верни думи, но без необходимото им осмисляне те се превръщат в прах. А и в своите книги Олег Черне доста е разказал и е показал себе си от различни страни.

Разбира се, да се говори за Дзие Кун без да се упоменат другите му имена като ЧОМ, Бен Челеро, Шаабан, Глеб Черни, Патроно, а и да – Олег Черне – е сложно.  Но силата на пробуждане и особените способности, получени благодарение именно на даоистката алхимия и традиция  са тези, заради които Олег Черне е получил даоисткото си име. Освен това името е свързано и с времената на неговото отшелничество, което е продължило почти десет години.  Въпреки че той и сега смята себе си за отшелник, защото е успял да се вглъби в себе си. И при цялата си активност животът му е подчинен на служба на знанията и пространството,  в което се намира.

Но по времето, когато Дзие Кун става Дзие Кун, името му е било ЧОМ. Всичко започнало, когато бил на около 16 години (когато е започнал да учи карате по съветски) и така или иначе продължава и сега, защото той е известен като ЧОМ. Това е отразено в три от неговите книги: „Безсмъртие и сексуален синдром“, „Ей, You!”  и „Отшелник“, които описват търсенията на собствената му идентичност.

Олег Черне често повтаря, че не можеш да имаш биография, ако нямаш  собствена идентичност. Ако не смяташ за биография слабостите си, елементарните неудовлетворения и тъпотата, която с годините си натрупал. Като минимум трябва да си в състояние да формираш жизнена философия и ценности. За него такава философия е станал пътят към вътрешната свобода, която първоначално се е свеждала до идеята за борба със самия себе си, а след това и до реалната практика.

И въпреки че дълго смята, че нещо практикува и прави, едва след 15 години  са се появяват реални резултати. Вероятно това е било и най-сериозното изпитание, когато един ден разбира, че с години се е прикривал зад имена и упражнения. И ако не е имал формирана философия, изработена дисциплина, а също така и баналния сблъсък на борбата със смъртта, то възможно това начало и да не го е имало.

С появата на името Дзие Кун животът започнал да се изпълва със смисъл. Въпреки дългото занимаване с даоистки практики, даоисткото си име получава чак след 15 години.

Олег Черне смята, че периодът „Дзие Кун“ е най-важен, защото тогава не само е получил някаква информация, а е натрупал и знания.

Работата му го завела до тайни места в свещените планини: Маошан с нейните традиции в символите и талисманите; Лаошан с традицията си в алхимията; Лаофушан с традицията във формирането на  Ниван-Гун; и накрая – в Уейбаошан и Тайшан, където се срещнал с безсмъртните. Огромно значение имали и удивителните срещи с майстори от Хонконг, Тайван, Сингапур и т.н.

И без да принизява достойнствата на тези, при които се обучавал, той смята, че ако не е търсил винаги повече и не е сравнявал и пробвал, днес щеше да бъде в покрайнините на реалните знания, а в най-добрия случай щеше да е представител на някоя фамилия – Чън, Лиан, Бей и пр., без да се е срещнал с реалните учители на вътрешното изкуство на алхимията.

Търсенията му под името Дзие Кун така биха и завършили, ако не бил отишъл в Хонконг, където го пратили монасите от Маошан. Всичко, което започнало след Хонконг изменило бъдещето му. Още преди да пристигне в Хонконг той вече живеел не в последователен свят, а в паралелен, а.  В Тай-парка се срещнал с майстор Ю – монах от школата на Небесните Наставници, който за пореден път променил жизнения цикъл на Дзие Кун.

Трите години на общуване с майстор Ю му помогнали да напредне още. Именно той му дал името Дзие Кун, което означава Дисциплиниран и Тайнствен и именно той го довел при друг учител, майстор У – отшелник и безсмъртен, представител едновременно на няколко даоистки школи.

      Дзе Кун е адепт на школата на “Небесните Наставници”, позната също, като школата на “Безсмъртния Път” от Маошанската Даоистка Традиция.