INBI България
  • INBI
    • За INBI
    • Даоистка система
    • Метод
    • Форми на обучение
    • Практики
    • Членство
    • Дао паспорт
  • Занятия
    • Програма
    • Онлайн занятия
    • Водещи
    • Цени
    • Зала
    • Въпроси и отговори
  • Събития
  • Проекти
    • Даоистка алхимия за жени (DaoWoman)
    • Съвършена (Perfect One)
    • Интегрално подхранване
    • Code de Vino
  • Статии
  • Видео
  • Учебни материали
  • Контакти

     Дзие Кун

DSC07127 1

Практически опит 40 години

Дзие Кун – това са четиридесет години ежедневна практика,

основана на даоисткия път. Този път е минал през различни видове

ученичество – от тотално служене и отшелничество до обучаване на хора по целия свят. Този път е формирал в Олег Черне качеството на алхимик с даоисткото име Дзие Кун. Но това сложно ниво не бива да се разглежда от гледна точка на станалото вчера, тъй като истинската алхимия не е път напред или назад, тя е път в дълбочина.  Да смяташ себе си за алхимик може само ако познаваш пътя в дълбочина. За алхимията не е важен резултатът, за нея резултат е процесът. И ако има процес, то има и реализация на пътя.

Дълго време алхимичният път и знания за Олег Черне са били само лозунг, поради влиянието на съветската действителност и нейната декларативност. След това обаче идва осъзнаването, че наричайки нещо с име, не само че не се приближаваме към него, а точно обратното – отдалечаваме се.

И повтаряйки дълго време, че светът е илюзия, ние формираме още по-голяма илюзия. Това може да се промени само чрез промяна на степента на съсредоточеност, а не чрез думи и определения, или дори чрез всекидневни упражнения, с които Олег Черне се изтощавал в началото на този път.

„Всяка безмозъчна активност развива безмозъчност. И да се мине през това е още по-сложно. Съществуването на велики учители, отшелници и майстори не ви прави по-добри. Мога да изброя всички, при които съм се занимавал. Но това не е показател за ниво, особено ако не са ви научили да се обучавате. За да разбирате практиката е необходимо изменение на възможността за разбиране, създаване на  условия за вникване в практиката и вживяването ѝ вътре във вас. Много неща реално трябва  да се променят, да се избегнат вътрешните зависимости. И, по-важното е, да се избяга от  защитаването на тези зависимости, приемайки че не е възможно нещо да се случи изведнъж, като бързаме веднага да получим резултат.  И ако стомахът ви зависи от храна,  дишането – от въздух, а движенията – от мускули, то вие още нищо не сте започнали. Ако мислите не зависят от съсредоточеността и концентрацията, то тях ги няма“ – казва Дзие Кун.

Пътят е процес на натрупване. И единственото, което е нужно, освен познание на задълбочаването, това е разбирането къде точно да се „копае“. За алхимика няма победи и поражения, защото той е познал срединността. За него е важен процесът. И това всъщност е станало основното условие в работата над себе си за Дзие Кун, което го е довело до дълбочина на концентрацията. За неговия път могат да се кажат много верни думи, но без необходимото им осмисляне те се превръщат в прах. А и в своите книги Олег Черне доста е разказал и е показал себе си от различни страни.

Разбира се, да се говори за Дзие Кун без да се упоменат другите му имена като ЧОМ, Бен Челеро, Шаабан, Глеб Черни, Патроно, а и да – Олег Черне – е сложно.  Но силата на пробуждане и особените способности, получени благодарение именно на даоистката алхимия и традиция  са тези, заради които Олег Черне е получил даоисткото си име. Освен това името е свързано и с времената на неговото отшелничество, което е продължило почти десет години.  Въпреки че той и сега смята себе си за отшелник, защото е успял да се вглъби в себе си. И при цялата си активност животът му е подчинен на служба на знанията и пространството,  в което се намира.

Но по времето, когато Дзие Кун става Дзие Кун, името му е било ЧОМ. Всичко започнало, когато бил на около 16 години (когато е започнал да учи карате по съветски) и така или иначе продължава и сега, защото той е известен като ЧОМ. Това е отразено в три от неговите книги: „Безсмъртие и сексуален синдром“, „Ей, You!”  и „Отшелник“, които описват търсенията на собствената му идентичност.

Олег Черне често повтаря, че не можеш да имаш биография, ако нямаш  собствена идентичност. Ако не смяташ за биография слабостите си, елементарните неудовлетворения и тъпотата, която с годините си натрупал. Като минимум трябва да си в състояние да формираш жизнена философия и ценности. За него такава философия е станал пътят към вътрешната свобода, която първоначално се е свеждала до идеята за борба със самия себе си, а след това и до реалната практика.

И въпреки че дълго смята, че нещо практикува и прави, едва след 15 години  са се появяват реални резултати. Вероятно това е било и най-сериозното изпитание, когато един ден разбира, че с години се е прикривал зад имена и упражнения. И ако не е имал формирана философия, изработена дисциплина, а също така и баналния сблъсък на борбата със смъртта, то възможно това начало и да не го е имало.

С появата на името Дзие Кун животът започнал да се изпълва със смисъл. Въпреки дългото занимаване с даоистки практики, даоисткото си име получава чак след 15 години.

Олег Черне смята, че периодът „Дзие Кун“ е най-важен, защото тогава не само е получил някаква информация, а е натрупал и знания.

Работата му го завела до тайни места в свещените планини: Маошан с нейните традиции в символите и талисманите; Лаошан с традицията си в алхимията; Лаофушан с традицията във формирането на  Ниван-Гун; и накрая – в Уейбаошан и Тайшан, където се срещнал с безсмъртните. Огромно значение имали и удивителните срещи с майстори от Хонконг, Тайван, Сингапур и т.н.

И без да принизява достойнствата на тези, при които се обучавал, той смята, че ако не е търсил винаги повече и не е сравнявал и пробвал, днес щеше да бъде в покрайнините на реалните знания, а в най-добрия случай щеше да е представител на някоя фамилия – Чън, Лиан, Бей и пр., без да се е срещнал с реалните учители на вътрешното изкуство на алхимията.

Търсенията му под името Дзие Кун така биха и завършили, ако не бил отишъл в Хонконг, където го пратили монасите от Маошан. Всичко, което започнало след Хонконг изменило бъдещето му. Още преди да пристигне в Хонконг той вече живеел не в последователен свят, а в паралелен, а.  В Тай-парка се срещнал с майстор Ю – монах от школата на Небесните Наставници, който за пореден път променил жизнения цикъл на Дзие Кун.

Трите години на общуване с майстор Ю му помогнали да напредне още. Именно той му дал името Дзие Кун, което означава Дисциплиниран и Тайнствен и именно той го довел при друг учител, майстор У – отшелник и безсмъртен, представител едновременно на няколко даоистки школи.

      Дзе Кун е адепт на школата на “Небесните Наставници”, позната също, като школата на “Безсмъртния Път” от Маошанската Даоистка Традиция.

 

Търсене

Последни публикации

  • photo_2022-10-31_09-54-40Алхимични еликсири
  • photo_2022-09-27_12-39-15Даоистка алхимия в движение
  • photo_2022-09-27_12-37-54Изкуството за постигане на хармония
  • photo_2022-09-27_12-36-34Ритуал Фрея
  • photo_2022-09-27_12-36-33Интегрална алхимия. Развитие на мистична сила

ПРЕДСТОЯЩИ ПРАКТИКИ

Бюлетин

Моля, въведете имейла си, за да се абонирате за нашия бюлетин.
Цайхун Шаонюй (Галинка Бекчиева) Маслен екстракт „Нефрит“
INBI България
Настоящ адрес: гр. София, кв."Изток", ул. Димитър Гичев 2
Телефон: 0988849485
Електронна поща: info@nullinbi.bg
  • Facebook
  • YouTube
  • Telegram

Telegram група “INBI България”

Telegram група “DaoWoman”