Матрица на ритъма – аржентинско танго 

 

Корените на танците в различните култури

са били елемент на определена настройка и преживяване

на висшата ни връзка с битието. Зад привидната спонтанност, реалната тайна и ценност на танца се крие във възможността да се свърже движението, дишането и вниманието в единен ритмичен рисунък или геометрична фигура, която да трансформира танцуващия.

Това прави танцът едно практическо изкуство, което не просто да ни напълва, но и да ни учи да структурираме преживяванията си.

Институт INBI изследва и преподава танците чрез две матрици – матрица на африканския и матрица на арабския танц.

Танцът е състояние на преживяване, определено от конкретни задачи и изразено в умствена форма. Той е свойство, което се съдържа в покоя, ако състоянието на тялото е статично, или в движението, ако състоянието на тялото е динамично. Въпреки че се характеризира с изразени положения и движения, танцът не може да се разглежда като случайно или спонтанно положение или движение, тъй като е обвързан с определена умствена работа. Той винаги е цялостен и в тази цялост, той се опира на определена матрица.

Когато разглеждаме и изучаваме танца, трябва да започнем със задачите, които стоят пред него. В противен случай може да се оплетем в чувствените и естетически характеристики, свели египетския, асирийския и тракийския танц към понятието вакханалия, при което танцът вече се е отдалечил от задачите си и е започнал да обслужва непосредствено танцуващия. В резултат на това съдържателността на танца се е оказала подменена от реакцията към него, като в този контекст става трудно танцът да се разглежда дори като изкуство.

Без задача танцът е лишен от ритуализацията си, т. е. от своята ясна умствена конструкция или това, заради което бива възпроизвеждан. Така танцът не може да усъвършенства съзнанието, а без се да усъвършенства съзнанието, актът на танца не може да бъде преживяван. Танцът е наука за ритъма и ритуализацията му представлява определен алгоритъм на разбиране, който е присъствал в конкретни исторически периоди. Най-важната разлика тук обаче е свързана именно с умствената работа, т. е. с това какво знание е носел танцът – на движение или на покой.

Всичко, което се характеризирало и определяло от ритъма, попадало в рамките на понятието танц: поезията, музиката и движението. Всяка култура и всяко място привнесли своя ритъм.

Когато разглеждаме древните изображения на танцуващи хора, можем да забележим, че първоначално танцът е бил статичен. Задачата му е била да се акумулира енергия или да се съедини човекът с нея, за което съществували определени геометрични закони, по които се изграждало съответното положение. Като заключение можем да констатираме, че преди пет хиляди години именно по този начин са възприемали онова, което днес наричаме „танц”. Египетският йероглиф, обозначаващ танца, е обозначавал възел, енергийното сцепление, което трябвало да се случи вътре в човека.

Тези положения или формули можели да се натрупват. Така танцът бил съставен от формули, които имали определена последователност. Всяка последователност всъщност изразявала конкретна степен на напрежение.

Танцът винаги ще представлява някаква митологична идея или по-скоро митологична същност. Той е елемент от развитието на една или друга общностна група и е обвързан или с идеите, или с мястото, или със задачите, затова танцът трябва преди всичко да представя пространството, а не танцуващия. Танцът винаги е връзка и следователно той изисква от танцуващия определен статус – статуса на жрец, на медиум, на тотем и пр. В тази връзка винаги трябва да се проследява усилието. То може да бъде свързано с определена част от тялото, определено положение или съзерцание.

Като цяло най-коректно би било да обозначим първоначалната природа на танца като служение. Служението се разделяло според класа на задачите или, можем да кажем, според тоналностите, всяка от които представяла определена сила или определен бог (Озирис, Хатхор, Изида и пр.) При египтяните имало 13 тоналности. Следователно можем да говорим за 13 вида танци.

Това би било вярно за всяка култура: от броя налични тоналности можем да съдим за броя на танците в съответната култура. Това е и основната матрица. При това всяка тоналност има свой геометричен рисунък и тук ние вече говорим за матрицата на танца. Именно матрицата задава идеята за хармонията, която всъщност била основата на развитието при всички антични народи.

Именно тази хармония, намерила израз в учение като орфизма, е особено важна при разбирането на танца от гледна точка на матрицата, тъй като тук е важно не само да умеем да слушаме ритъма, но и да го изразяваме. За тази цел обаче трябва да разбираме схемите и да умеем да оперираме с тях. При това опората на ритъма при жените и при мъжете е различна, тъй като жената е матрична структура, а мъжът – ориентирана. Ако липсва разбиране за опората на ритъма, тогава няма и разбиране за движението, още по-малко за начините на използване на ръцете, краката и за различните изменения на тялото (включително и мимиките).

Когато говорим за матрицата на танца, трябва да разбираме нейната дълбочина, затова не можем да делим танците на религиозни, социални, развлекателни и пр., тъй като тук става дума за основа или дълбочина, основана на способността да акумулираме енергия в тялото и съзнанието, за да можем да изразим необходимото напрежение, което обозначава действието като танц.

Матрица на танца е една от най-сложните системи в института, тъй като освен наличие на ос, геометрия, единен център и център на мозъка, те изисква и способност за работа с ритъм.

Работа с ритъм: човек може да открие своя вътрешен ритъм, да постигне на резонанс между ритъма на физиката, дишането и работата на съзнанието. Работата с ритъма е работа с божественото, работа с високочестотни състояния и преживявания. Това, което има най-стабилен ритъм в нас, определя нашата реалност – ритъм на сърцето и хипоталамуса. Тялото се определя от енергетиката, енергетиката от духа, а той – от ритъма.

Освен откриването на вътрешния ритъм, пред човек стои предизвикателството да идентифицира външните ритми налагани от хора, група, тотеми и егрегори, и да се научи да работи с тях, без те да повлияват и снемат личния му ритъм.

Освен външните ритми, често на човек се налага да работи и със своя придобит или пренатален ритъм, тъй като те много често не съвпадат с неговия личен, а са изградени несъзнателно в процеса на личното израстване и снемат/понижават личните качества и показатели на човек.

Любопитно : Тай-чи танц