Учение на Лю Дунбин

Или изкуството на осемте даоистки безсмъртни съдържа дълбоки знания, способни да доведат човека до връх в развитието. Матрицата на това знание се базира върху четири аспекта на работа – движение, център на корема, геометрия на мозъка и подхранване със слюнка. Четирите се обедняват в единен ритъм на работа, който ни настройва към работа със свръх-съзнателни честоти, без обаче д се губи контрола на съзнанието.
Осемте безсмъртни образуват важна група в даоисткия пантеон, като свързват всички физически, енергетически и духовни процеси в света. Особено важно значение им се придава и за това, че те се явяват не мистични личности, а реално живяли хора, които са се занимавали с търсенето на вълшебния елексир. Пантеонът на осемте безсмъртни няколко пъти се е променял с течение на времето, докато не е полечил следният окончателен вид:
- Хан Джунли – главен от осемте безсмъртни. Той до съвършенство владее магическият меч, който използва за своите магически превръщания, а също и ветрилото, с което събира нефритената есенция.
- Лю Дунбин – най-популярният от осемте безсмъртни – „гостът от пещерата”, обучен съвършено в Изкуството на Жълтото и Бялото, който с лекота изготвя елексирът на безсмъртието.
- Ли Тегуай – „желязната тояга Ли” – също доста почитан и популярен безсмъртен, който бил посветен в даоизма от самия Лао Дзъ.
- Хан Сяндзи – даоистки безсмъртен и почитател на превръщането на водата във вино, както и на разцъфването на цветя през зимата. Счита се за покровител на музиката и основният му атрибут се явява флейтата.
- Цао Годзю – сериозен и замислен безсмъртен, който обаче, независимо от тези си качества, разбира играта. Явява се покровител на актьорите.
- Лан Цайхе – безсмъртният, подтикнал всички останали безсмъртни да се напият, в резултат на което била създадена системата на осемте пияни безсмъртни, включваща по една последователност за всеки един от тях.
- Джан Голао – най-необичайният безсмъртен в групата, появил се по времето на Фуси, също голям любител на виното и веселието.
- Хе Сянгу – единствената жена от осемте безсмъртни, която се явява символ на чистотата и домашното огнище.
Според легендата, по време на тяхната визита при Владетелката на Запада, Си-Ванму, бил устроен пир, на който един от тях, Лан Цайхе, напоил с вино своите другари. Лю Дунбин се възползвал от поредната възможност да приготви елексир. Но нетрезвото му състояние не му позволявало да удържа котела в равновесие и тогава той създал осем последователности за приготвяне на безсмъртният елексир в пияно състояние. Останалите безсмъртни, като видели, че Лю Дунбин дори и по време на веселба не си губи просто така времето, се присъединили към процеса на създаване на елексир. В резултат били получени 64 последователности на пияните безсмъртни, които по-късно били описани от Лю Дунбин и скрити в планината Хуашан, в провинция Шанси (Shanxi). След време ги намерили пътуващи монаси и ги разкрили пред света.
С времето тези последователности залегнали в основата на стила на пияницата дзи-цюан и макар движенията му да имитират действията на пиян човек, те съдържат в себе си сериозна вътрешна практика.
Най-популярната форма днес е формата на Осемте Пияни Небесни Обитатели, съставянето на която възпроизвежда всички последователности на осемте безсмъртни. В основата на тази форма лежат три принципа:
- Овладяване на формата.
- Овладяване на енергията.
- Овладяване на духа.
Всички последователности имат свой ред и всички започват с тази на Лю Дунбин. Тя се състои от следните части:
- Нефритеният император точи нефрит
- Лю Дунбин събира деветте чудни ингридиенти
- Лю Дунбин поставя отварата в пещта
- Лю Дунбин размахва магическият меч
- Лю Дунбин изпива своята отвара
- Лю Дунбин получава цинобър
- Лю Дунбин отглежда безсмъртният зародиш
- Лю Дунбин празнува достигането на безсмъртие