Въпроси и отговори - INBI България

1. Бихте ли описали вътрешната алхимия по-просто?

Вероятно най-простото описание на вътрешната алхимия е аналогията с процеса на готвене. Процесът на готвене всъщност е процес на качествено преобразуване на един вид енергия в друг. Супата, например, не е просто сбор от продукти и водата, в които са поставени – тя е качествено нов продукт. Какво ни е необходимо, за приготвянето на една супа? Необходими са ни съд, продукти, огън/нагряване и рецепта. Ако преведем това на езика на вътрешната алхимия, това означава:

съдът за готвене (за преобразуване на енергия) е тялото;
продуктите са енергиите, генерирани от тялото;
процесът на нагряване се осъществява от съзнанието;
рецептата е познанието, което имаме, за да реализираме процеса на готвене.

Както не може да се приготви супа, ако нямаме или съд, или продукти, или огън или рецепта, така и вътрешната алхимия не може да се осъществи, ако тялото ни не работи; ако не генерира необходимото количество и качество енергия; ако съзнанието не създава и не поддържа необходимата степен на вътрешно нагряване; и ако нямаме познание как да работим с тялото, енергията и съзнанието.

2. Много от Даоистките практики, които предлагате, приличат повече на вътрешен ци-гун. Защо ги наричате „алхимични”?

Разликата е принципна и се определя от начина на построяване на тялото и задачите, които практиката си поставя. Причината за привидната близост между вътрешния ци-гун и Даоистките практики на INBI е че, преди практиката да стане алхимична, има подготвителен период (обикновено 5 – 7 години). Задачата на подготвителния период отчасти съвпада със задачите на вътрешния ци-гун – а именно – възстановяване на естествената циркулация на енергията ци в тялото. Разликата обаче е в това, че практиката в този подготвителен период се строи така, че да може по естествен път да премине в алхимична, след като циркулацията на ци е възстановена. Това предполага, че успоредно с процеса на възстановяване на естествената циркулация на ци, текат и други процеси, подготвящи тялото и съзнанието не просто за циркулация на ци, но и за нейнотопреобразуване в дзин – с което започва и алхимичната практика. Тези процеси включват основно развиването на концентрация, удържането на личен ритъм и създаване на навици за свързване на тялото отвътре (за разлика просто от негово напълване).

Обърнете внимание, също така, че дори в самото име „ци-гун” вече се съдържа и обяснение на този тип упражнения – работа с ци. Ци-гун не се занимава с преобразуване на енергия, а преди преобразуването да започне, трябва да има възстановена циркулация на ци, за да се създадат условия за съхраняване и усвояване на енергията – и тук ци-гун си прилича с подготвителната фаза на Даоистките практики в институт INBI.

3. Защо на семинарите по Даоистка алхимия се дават толкова много и различни практики, които след това нито се преподават в групите, нито се включват в индивидуалната програма на практикуващите?

Задачата на семинарите е да даде информация за дадени практики, да генерира по-силно енергийно поле за работа на участниците и временно да промени ритъма на занятия на практикуващите, за да ги изведе от формираните стереотипи и рутина в занятията. Семинарите са информативни и енергийни събития. Посещавайки даден семинар, Вие така или иначе ще можете да вземете от него толкова, колкото позволява нивото Ви, без значение какви практики се дават на него. Докато сте на подготвителна фаза, от гледна точка на енергията, няма значение точно какви практики се дават на семинари – значение има енергийното поле, ритъмът и дълбочината на Вашата работа. От гледна точка на информацията обаче, разнообразието от практики цели да даде обем в разбирането на Даоистката практика и служи като ориентир за съзнанието, за да може практикуващият да се разположи в нея не просто като хоби или терапия, а като Път за саморазвитие – т.е., в житейски контекст.

Що се отнася до индивидуалната работа и работата в групи, там задачите са по-различни. Основното, което трябва да поставите пред себе си като въпрос, е дали имате регулярност на занятията и дали сте в процес на натрупване, създавайки условия за алхимична работа. Ако това е така, Вие следователно работите по определена програма, а всяка програма се основава на няколко базови практики, които Вие редувате в определен ритъм. Освен това, всяка практика представлява изкуство, което изисква години, за да бъде овладяно. Добавянето на нови практики има смисъл само когато те биват интегрирани към съществуващата Ви програма – което, от своя страна, може да стане само когато Вие имате необходимото ниво и опит, върху които новата практика да се опре, за да реализира новите задачи, които Пътят Ви предполага.

4. На какви занимания е най-добре да ходят начинаещите?

Това се определя от интелектуалното, физическото и психическото състояние на човека, както и от житейският му опит като цяло. Препоръчително е да проведете беседа с ръководителите на отделените направления, както и да се посетите отделни семинари върху определени теми.

В основата на всяка практика е заложен принципът на постепенно усвояване на материала. Първо се формира разбиране за процеса на обучение, а след това се преминава към усвояване на ритъма на упражненията, за да се приложат практически (житейски).

5. Необходимо ли е да се занимаваме в групи?

Не е задължително, но в група, вие можете:

да разберете в какъв ритъм трябва да усвоявате материала;
да внесете корекция в своите лични занимания;
да получите информация и да поправите грешките си;
да преработите енергията си от различни позиции и с различни подходи (самостоятелната работа и работата в група предполагат различно преработване на енергията; привързването само към един от начините може да забави или да блокира това преработване);
да участвате в института на по-социално ниво, общувайки си с по-опитни хора или просто такива, които споделят Вашите интереси.

Главното е да не се забравя, че работата в група е вторична по отношение на Вашата самостоятелна работа. Работата в група е най-ефективна, когато не превишава количеството самостоятелна работа.

6. Какви нива има в институт INBI и какво представляват те? Кои са критериите, които определят различните нива?

Въпросът е свързан с разбирането на процеса на обучение; с индивидуалните усилия на занимаващия се; със задачите, които човек поставя пред себе си. Критериите за развитие се определят по специфичен начин в различните направления и могат да бъдат разбрани с помощта на инструктор или по време на семинарите. В основата обаче са личните усилия на практикуващия в течение на продължителен период от време (2 – 5 години), през който наработеното да се усвои ментално като информация, а методологията – физически и енергийно. Като цяло критериите са необходими за разбиране на методологията на обучение.

На първо ниво човек просто изразява своето отношение и желание да се занимава в системата на INBI. Това е ниво, на което се ориентираме, изясняваме и настройваме за по-задълбочена работа. За второ ниво е необходимо сериозно практическо и теоретично задълбочаване, сериозен опит във вътрешната работа, както и качествена промяна в отношението и ангажимента на занимаващия се. Второто ниво все още не е показател за сериозни постижения, но свидетелства за това, че занимаващият се е намерил този алгоритъм, който може да го доведе до реално разбиране и реализиране на развитието. Освен това показва, че сме започнали да съхраняваме измененията и да ги натрупваме по посока качествено изменение. Преходът към второ ниво може да се определи като „стъпване на Път на развитие”. Третото ниво вече показва началото на реални промени, където количествените натрупвания преминават в качествени изменения. Това ниво се съотнася с понятието за развиване на природното начало в човека. Преходът към трето ниво може да се определи като „начало на реализация в Пътя на развитие”.

7. Какви са критериите за напредък в практиката и за това, че практикуваме правилно?

Всъщност, когато практиката наистина започне да работи, човек постоянно се намира в процес на изменение и въпросът за това дали се развиваме или не посредством практиката, отпада по естествен път.

Що се отнася до критерии, може разбира се да се посочат някои по-второстепенни проявления, като например успокояване на вътрешния диалог, усилване на концентрацията, подобряване на здравословното състояние и постигане на чувство за хармония. Ала това са неща по-скоро с технически и временен характер, които не достигат до сърцевината.

Правилната практика е тази, която постоянно подобрява качеството си. За това дали практиката се провежда качествено и правилно можем да посочим два основни критерия:

(1) ако развива повече вътрешна сила и ако ни пречиства;
(2) ако събира все повече от опита ни в едно цяло.

Ако практиката не развива у практикуващия повече вътрешна сила и не го пречиства, тя ще се превърне в преследване на усещания, а не в инструмент за личностно израстване. За да се избегне това, практиката трябва да се опира и на волево и на интелектуално усилие.

И ако практиката не е способна да представлява своеобразна форма за събиране на енергията и опита ни (минал, настоящ и бъдещ), правейки ни максимално интегрални и цялостни хора, тя ще остане една механична добавка към живота, от която пасивно ще очакваме да ни промени от само себе си, без наш личен и сериозен ангажимент. Това разбира се е самозаблуда и е въпрос на време да престанем да се занимаваме.

8. Кога практиката е „правилна”? Какво значи „правилна” и „неправилна” практика?

На подготвителната фаза правилната практика е тази, която се опира на принципи, позволяващи тялото:

да се напълва с енергия;
да съхранява напълнената енергия;
да усвоява съхранената енергия.

В алхимичната фаза правилната практика е тази, която се опира на принципи, позволяващи тялото:

да свързва енергията;
да преобразува свързаната енергия;
да структурира преобразуваната енергия.

Ако преведем това в опита при занятията Ви, то „правилна” е тази практика, която се опира на:

постоянство;
дисциплина;
удържане на ритъм;
съблюдаване на принципите на работа;
развиване на концентрация;
провеждане на анализ и самоанализ;
прилагане на усилие (постоянна работа над себе си).

9. Каква програма бихте препоръчали за максимално ефективно развитие? Необходимо ли е да има програма или човек трябва да следва интуицията си?

Това зависи от индивидуалните показатели на занимаващия се, между които възраст, здравословно състояние, сила на концентрацията и др.

Но може да се дадат общи напътствия. Една по-сериозна програма трябва да включва комбинация между следните елементи:

практики в покой и практики в движение;
самостоятелни занятия и занятия в група;
теоретично и практическо задълбочаване.

Най-важното, в случай че искате да постигнете по-сериозни резултати в практиката, е да се научите да правите нещата така, както трябва, а не така както Ви се иска или както мислите, че е правилно. Това отговаря и на въпроса за интуицията. Трябва добре да разбираме, че влизайки в практиката, ние влизаме с цялата си налична деформация – с блокирани тела, с нарушена циркулация на енергията, с вредни и разрушителни психологически навици, с дебалансирани центрове. Да се говори за интуиция в избора на практики в подобна ситуация е като да се твърди, че щом нещо Ви е приятно, то обезателно е правилно за Вашето развитие. Докато не сте в състояние на истинска хармония, това което Ви е приятно е въпрос единствено на потребление, не на развитие. Така че не привнасяйте наработените си консуматорски навици върху практиката, това е директна подмяна на нейните задачи!

В самото начало, когато започвате да се занимавате с Даоистка алхимия, Вие нямате достатъчно опит и познание, за да определите обективно кое е правилно за Вас. Програмата Ви помага да избегнете заблудите в опита си да се самоопределите, без наличието на достатъчно опит и самопознание. Програмата е един формален инструмент, който Вие трябва да превърнете в работещ, посредством личното си усилие и постоянно самонаблюдение в практиката.

10. Защо индивидуалните програми включват такова разнообразие от практики? Не трябва ли да се започне само с 1-2 базови?

Индивидуалната програма винаги трябва да се опира на няколко базови практики (в покой и в движение). Това обаче не изключва възможността и необходимостта от допълнителни практики. Тяхната функция е да създадат условия за обемно преработване на тялото, за да се избегне задълбочаване в изначалните асиметрии и деформации, с които започваме практиката. Това помага да се преработваме от различни ъгли и да ускорим развитието си. Ако се фокусираме само върху 1-2 практики, рискуваме да и създадем зона на комфорт, която да блокира развитието ни.

11. Защо индивидуалните програми толкова си приличат? Не трябва ли да бъдат съобразени с индивидуалната специфика на всеки човек?

И да и не. Ако човекът, който започва да се занимава, е средностатистически (няма извънредни проблеми или дадености), то индивидуалната специфика има значение едва на по-късен етап от практиката. В началото пред всички стоят две задачи:

да се възстанови циркулацията на енергията в тялото (тялото да се отвори и напълни);
да се развие концентрация (съзнанието да се успокои и активира, за да контролира тялото и енергията).

Тези два елемента са базови и без тях работата с индивидуалните ни особености е лишена от смисъл, тъй като само ще изгаря енергията ни. Това не значи, че не трябва да обръщаме внимание на особеностите си, да ги опознаваме и да се съобразяваме с тях, но то трябва да се прави в контекста на работата ни по възстановяване на циркулацията на енергията и развиването на концентрация.

12. Трябва ли да се занимаваме редовно? Ако да – защо?

Ако искате да постигнете трайни изменения, редовните занимания са необходими. Ако искате освен трайни, тези изменения да са и качествени, то редовните занимания са задължителни. Причината е в устройството на човешкото тяло и законите на циркулация на енергията. Всеки път, когато се занимавате, Вие въздействате по определен начин върху тялото – включително и на клетъчно равнище. Това предизвиква определени микроизменения, които се задържат за известно време. Ако Вие не поддържате това изменено състояние, всичко се връща обратно във вида, в който е било преди Вашето въздействие. Така че в случая става дума за съвсем логични процеси, които трябва да се разбират, за да Ви мотивират правилно в практиката, а не да се възприемат като някакво самоцелно следване на определени изисквания по отношение на дисциплина и постоянство. Прилагайки определено въздействие постоянно, Вие първо не позволявате на тялото да се връща в деформираното си и непълноценно състояние и второ, приучавате клетките все повече да възприемат новото си състояние – т.е., те развиват памет за новите процеси и това е качествено нова фаза, съответстваща на понятието за опора в практиката. При наличието на реална опора, Вие ще чувствате как всеки път по време на практика съхранявате и натрупвате предизвикваните изменения. Възприемането на това натрупване е съвсем ясно и еднозначно. И обратно – ако не чувствате процеса на натрупване, или ако той не е достатъчно разпознаваем за Вас, значи още нямате опора.

За постигането на трайни и дълбоки изменения обаче, е важно не само да имаме натрупване на измененията по време на практика (количествен показател), но и да можем да ги съхраняваме извън времето на активна практика. За това се изисква практиката да се извършва правилно(качествен показател), тъй като правилната практика ни учи на принципите, чрез които да удържаме натрупаното (като минимум) и да го развиваме (като максимум) постоянно. Важно, следователно, е не само количество на практиката, но и нейната правилност. В противен случай, позитивните ефекти от активната практика ще се разпиляват в останалото време от живота ни.

13. Защо е трудно да се ходи на занимания и да се практикува самостоятелно? Защо липсва мотивация за занимания?

Ако на човек му е трудно да се занимава със своето развитие, вероятно е развил мързела си до такава степен, че той му пречи да намира допълнителни мотивации. Ако няма разбиране какво и защо се прави, то не бива да се прави. Мотивацията винаги изисква причина. Практиките, предлагани от INBI, се опират върху фундаментални закони и ритми, върху концентрацията и изкуството на изграждане на тялото, което ги превръща в базови и “вътрешни”. Причината, следователно, трябва да е вътрешна. Вие трябва да знаете какво искате от живота и как да го постигнете. Тогава ще имате яснота за това какви инструменти са Ви нужни. INBI е инструмент за саморазвитие. Ако този инструмент е разпознат като правилния за Вас, въпросът за мотивацията ще отпадне.

INBI не си поставя за задача да мотивира хората (още по-малко – да ги агитира), системата дава знания, които Вие можете да използвате. Или следвате знанията, или не. Само имайте предвид, че мързелът не е естествено състояние на човека, той е еволюционна деформация вследствие на отсъствието на ритъм на качествено напълване.

Мързелът е реакция на отсъствие на качество в нашия живот. Ако сте мързеливи, е важно да се разбере, че това състояние далеч не е Ваше. Замислете се защо сте мързеливи? Мързелът е ментална матрица и, както и умората, между впрочем, не е обективен фактор в човешкия живот. Това най-лесно се вижда, когато се обърне внимание на работата на тялото: тялото никога не е мързеливо и не се уморява, то просто сменя режима си на работа.

14. Трябва ли да се занимаваме дори когато сме болни или много уморени (без сила)? Възможно ли е да има и прекаляване с практиката?

Въпросът е много важен, тъй като показва защо вътрешна алхимия е реално изкуство, изискващо голям личен ресурс и дълги години, за да бъде овладяно. Отговорът изисква също така разбиране за фундаменталната разлика между насилието и усилието над себе си. Можем да посочим три разлики между усилието и насилието:

дали има съхраняване на енергия (усилие) или загуба на енергия (насилие);
дали процесът като цяло ни развива (усилие) или разрушава (насилие);
дали действието се явява акт на свобода, който е вътрешно мотивиран (усилие) или акт поради зависимост, който е външно мотивиран (насилие).

Така че, ако под прекаляване с практиката се има предвид преминаване в състояние на насилие над себе си, то тогава това е нежелателно. Важното в случая е не да се следват – или търсят – някакви формални правила и напътствия, а да се научим постоянно да слушаме себе си, за да разбираме не само кога състоянието ни не позволява качествено да се занимаваме (и, съответно, такъв опит би представлявал насилие), но и да отличаваме кога се самозалъгваме, че не сме в добро състояние и не се занимаваме само защото не искаме да генерираме усилие по отношение на себе си, а не защото това би било форма на насилие. Границата очевидно е деликатна и силно индивидуална и никой не може – и не трябва – да я определя вместо Вас.

Трябва да се имат предвид и по-обективни фактори като възможността за концентрация на съзнанието и способността за усвояване на енергия от тялото. Опитът за свръхконцентрация ще изтощи съзнанието и ще наруши ритъма му на свързване с тялото. Обратно, продължителна концентрирана работа с тялото, без то да е готово да усвои генерираната, вследствие на тази работа, енергия, ще доведе до излишък от енергия, който ще трябва така или иначе да се освободи навън, за да не предизвика блокажи. И двата случая представляват насилие и трябва да се избягват. Вие трябва да намерите максимума на усилие, преди да премине в насилие – и да се удържате в този максимум. Единственият начин да намерите този максимум – и да го увеличавате – е посредством регулярна и правилна практика.

15. Защо след началото на по-редовно занимание с практики се появява чувство на слабост?

Въпросът е много важен, тъй като указва разликата между вътрешната и външната енергия. Когато започнете да се занимавате, Вие разчитате само на своите вътрешни ресурси и на своята вътрешна сила. Ако в началото на заниманията, започвате да чувствате слабост, това показва, че Вие нямате и поначало не сте имали достатъчно вътрешна сила, а сте разчитали само на заместена енергия. Заниманията са Ви показали, че нямате достатъчно лична сила, което е ключов фактор във Вашето развитие. Много хора така и не разбират, че се движат в живота си само чрез заместена (постъпваща отвън), а не чрез лична енергия. А това дали тази външна енергия е повече или по-малко качествена е от вторично значение, щом не можем да я подчиним на личния си ритъм и да я направим вътрешна. Външната енергия може да се въвлече в процеса на развитието ни само при положение, че е подчинена на нашия вътрешен ритъм.

16. Възможно ли е заниманията в INBI да доведат до влошаване на здравето?

Влошаването на здравето не е свързано със заниманията, а с проблемите, с които човек е дошъл. За да се избегне подобен резултат, е необходимо още в началото да се опитате да си отговорите на въпроса, разбирате ли с какво и защо се занимавате? Не е ли това противопоказно за вас?

Трябва да се разбере хармоничността на практиката и съответствието между физическото и менталното натоварване. Ако това не се отчете, то съществуващият проблем ще се усили, или от скрит ще стане явен. В началото на заниманията основни са ритъмът и постоянството. На този етап не трябва да се бърза и да се очаква от заниманията повече, отколкото самите Вие можете да вземете.

Освен това трябва да се отчита фактът, че занимаващият се сериозно, развива определена вътрешна сила. Докато човек обаче не е напълно излекуван от своите по-дълбоки физически или енергийни заболявания, тази сила може да подсили (подхрани) онези стари проблеми, които практиката е започнала да отключва. Тук е важно занимаващият се в никакъв случай да не прекратява своята практика; само като я продължава, той може да се превърне в нов и здрав човек.

17. Какво може да означава появата на болка вследствие на заниманията, дори когато те са редовни?

Болката показва, че в тялото тече процес на промяна. Тази промяна може да бъде правилна или неправилна. Следователно и болката може да бъде “правилна” и “неправилна”. “Правилната” болка е възстановяваща болка; “неправилната” е разрушаваща болка. С течение на времето Вие трябва да се научите да различавате “правилната” болка от “неправилната”. Ако се занимавате правилно, Вашето тяло постепенно ще започне да се “размразява”, което ще предизвиква усещане за болка. Важно е да не асоциирате болката с неправилността на практиката – напротив, това може да говори и за обратен процес.

18. По кое време на деня е най-добре да се практикува?

Това зависи от системата, по която работите и от нивото, на което се намирате. Ако говорим за Даоистката система, то водещи са възможността за по-добра концентрация и регулярността на практиката. Ако се занимавате редовно, трябва да го правите тогава, когато можете да работите най-концентрирано. При редовна практика, времето на деня (макрокосмически фактор) не е определящо и Вие бе следвало да не зависите от него, а да се опирате все повече на вътрешната сила и силата на концентрацията си (микрокосмически фактор).

Ако не се занимавате редовно или имате високо ниво в практиката, тогава времето на деня има по-голямо значение. При нередовна практика, препоръчителното време за практики в покой е между 7.00 и 9.00 часа, а за практики в движение – между 19.00 и 21.00 часа. При високо ниво в практиката, времето на деня също има по-голямо значение с оглед свързването на микрокосмическите и макрокосмическите процеси на по-дълбоко равнище.

19. С отворени или затворени очи е препоръчително да се работи по време на практики в покой?

Дали очите по време на практика са отворени или затворени само по себе си не е определящо. Определяща е възможността за по-добра концентрация. При работа с отворени очи е възможно вниманието Ви да се отклонява във взаимодействието с външните обекти и да нарушава концентрацията Ви. От друга страна, ако работите със затворени очи, е възможно да се усилва вътрешният диалог, който също да нарушава концентрацията Ви. Така че, в случая става въпрос по-скоро за индивидуална преценка и опит. Като правило препоръчителна е работата с полуотворени/полузатворени очи.

20. Трябва ли да се обръща специално внимание на приемането на храни и течности? Какво отношение има това към практиката?

Правилната и постоянна практика постепенно води до все по-малка зависимост от външните въздействия върху тялото, енергията и съзнанието. От тази гледна точка основен приоритет трябва да е качеството и количеството на практиката.

Ако формирането на по-подходяща диета не е за сметка на усилията ни по отношение на практиката, то трябва да се има предвид, че основното в случая е качеството на приеманите течности. Причината за това е, че човешкото тяло е предимно съставено от вода и, следователно, състоянието на течностите, които попадат в него взаимодейства с тялото много по-директно и силно, отколкото приемането на храна (по-плътна енергия).

Чрез практиката ние постепенно структурираме тялото и го довеждаме до състояние на определена симетрия. Всичко, с което взаимодействаме отвън може да подпомага този процес, ако самото то е структурирано и симетрично, или да го възпрепятства ако е по-слабо структурирано и несиметрично. Това се отнася и до вербалното и невербално общуване, до слушането на музика, до начина на обличане и т.н., но в най-силна степен до качеството на течностите, които приемаме. Течностите, трябва да са максимално структурирани и да съдържат в себе си определена сила, която да ни подхранва. Целта е да достигнем етап, в който да можем да се храним с течностите. В даоистката практика има добре позната формулировка по този повод: течностите трябва да се ядат, а храните да се пият.

При работата с течностите трябва да се съблюдават няколко основни правила:

течностите да не се приемат заедно с плътна храна, тъй като се свързват с нея и не могат да се усвоят пълноценно от организма;
препоръчително е да се отдели един ден от седмицата, който да бъде само на течности;
течностите да се приемат на често и по малко, за да се избегне чувството за глад;
приемането на течностите трябва да се съпровожда с концентрация на съзнанието както върху качеството на течността, така и върху самия процес на свързване с нея;
ако практикуващият е по-напреднал, трябва да се добавят свързване на течностите със слюнката и довеждането на енергията им до долната част на корема.

Подходящите течности включват:

(1) Безалкохолни:

структурирана вода („жива” вода);
китайски чайове (тиегуанин, лун-дзин, пу-ар, у-лун и др.);
мате;
кафе (отбрани сортове);
айран (от истинско кисело мляко).

(2) Алкохолни:

структурирани видове вина (най-добре от каберне совиньон);
бира (от мястото, където е направена и по възможност жива);
уиски (някои видове);
коняк (някои видове);
текила (някои видове) и др.

В допълнение може да се имат предвид някои по-слаби, но също подходящи течности, като билкови отвари (стига да нямат специфични лечебни свойства, които да засилят въздействието върху организма в нежелателна посока) и свежо изстискани сокове.

Много от изброените течности разполагат с голяма сила и подлежат на индивидуална селекция. Важното е да се учим да взаимодействаме с течностите и да контролираме процеса. В противен случай, силата на течността ще започне да контролира нас – това важи особено за алкохолните напитки, които представляват интерес, единствено заради алхимичния си потенциал, не заради алкохолът, който съдържат. Като правило силата на течността зависи от степента на нейната дзин енергия. Самата тя в повечето случаи се определя от процеса на съдържащата се трансформация на енергията под формата на ферментация (както е например при виното и айрана). Колкото повече сила се съдържа в напитката, толкова повече лична сила трябва да имаме, за да усвоим силата на напитката. Ако силата на напитката е по-голяма от нашата лична, ще попаднем под нейна зависимост, което трябва да се избягва.

Може би дори по-важно от това да се приемат качествени напитки е това да се избягват некачествени – всички които излизат извън изброените по-горе.

И така, при правилна практика и правилен подбор на течности, режимът на приемане на плътни храни има по-малко значение. Общите препоръки в това отношение включват:

да се избягва прием на храна до 10 ч. сутринта и след 18 ч. вечерта;
да не се преяжда (да се препълва стомаха);
да се избягва месо (животните имат съзнание и месото съдържа памет за смъртта на животното);
да се избягва прием на храна един час преди и след практика.

Ако желаем допълнително да усъвършенстваме процеса на приемане на плътна храна, можем да обърнем внимание на това да намалим приемането на пържени храни, яйца и комбинации от храни, които натоварват физиологията на организма като цяло.

21. Трябва ли да се обръща специално внимание на работата със сексуалната енергия? Какво отношение има това към практиката?

Сексуалната енергия е една от естествените съставни на човешкия живот, която варира в степента на своята активност при различните хора. Работата със сексуалната енергия, следователно, трябва преди всичко да се опира на нейната естествена (или впоследствие придобита и станала естествена) активност в организма и живота ни.

Важното от гледна точка на алхимията е, че сексуалната енергия не може да доведе до необходимата цялост и дълбочина на енергийната трансформация и, следователно, няма задължителен характер за реализацията на нашия алхимичен потенциал. Интересът, който сексуалната енергия предизвиква се дължи на това, че от една страна това е по-качествена дзин енергия, а от друга – че центровете (жлезите) свързани с трансформацията на енергиятадзин извършват това по естествен път. По природа и в общия случай ние разполагаме с един център, който е способен да трансформира енергията до по-високо качество и това е центърът, отговарящ за нашата сексуална активност. От гледна точка на алхимията, в тялото има много центрове, които могат да трансформират енергията по подобен начин, но те изискват специална култивация, за да достигнат до състояние, в което да преобразуват енергията също така естествено както и сексуалната. В противен случай тези центрове или остават затворени или – което е по-опасно – стават подвластни на агресивно, шоково отваряне, което ги разрушава и често води до зависимост. По-популярният пример в това отношение са наркотиците, но всъщност това може да се получи с произволна форма (от екстремни спортове, до интелектуална активност или обсебващи хобита), която води до хиперактивност на определени центрове за сметка на други. Това ни прави зависими от по-интензивното напълване с дзин енергия, но изгаря наличната ни, тъй като няма обща енергийна циркулация и центровете не са отворени едновременно и хармонично (с равна активност).

Ето защо е грешно да се преекспонира значението на сексуалната енергия. За алхимията сексуалната енергия е просто една от формите за качествено преобразуване на енергията, работата с която е възможна, но не е задължителна. Ако по силата на своята преднебесна (по рождение) или следнебесна (придобита в този живот) карма, сексуалната енергия в нас е активна, то с нея трябва да се работи. В това отношение тя може да бъде много полезна, тъй като е наличен инструмент за работа със състояние навъзбуда. Важно е да не се забравя, че тази работа трябва безусловно да бъде форма на практика и, следователно, да се опира на принципите заложени в практиката, основни между които са разхлабването на тялото и концентрацията на съзнанието (т.е., трябва да се учим да разхлабваме тялото и да удържаме концентрация във възбуда).

Едва след като взаимодействието със сексуалната енергия стане форма на практика, може да са добавят някои допълнителни общи съвети и напътствия, между които:

преработването на сексуалната енергия трябва да трае не по-малко от 1-2 ч. (това е минималното време за преработване на по-грубите вибрации), не повече от 1-2 пъти седмично (желателно в определен ритъм);
преработването на сексуалната енергия може да се осъществява както самостоятелно, така и с партньор; работата с партньор трябва да се опира първо на работата със себе си – т.е., обектът на възбудата трябва да е вторичен по отношение на процеса на възбуда;
всяка форма на взаимодействие с други хора представлява обмен на енергия; трябва да се следи за енергийната хигиена в сексуалното общуване и по възможност партньорите да се подбират не само от гледна точка на качеството на сексуалната им енергия, но и на личностната (това е особено важно за жените, които поради маточната си структура задържат енергията много по-лесно и по-трайно от мъжете; ако тази енергия не е с необходимото качество, задържането ѝ може да засили хаотичните и деструктивни прояви у жената).

22. Трябва ли да се обръща специално внимание на работата със сънищата? Какво отношение има това към практиката?

По време на сън, физическото тяло на човека е пасивно, като по-активно е енергийното. От друга страна, понятието за работа с някаква форма или енергия предполага възможността тя да се контролира. А да се контролира нещо може едва когато то се познава. Нека не забравяме, че трябва да се стремим винаги да работим с неща, които разбираме. Ако степента на нашето разбиране е по-малка от силата на въздействието на това, с което се опитваме да работим, то ние ще изпаднем в зависимост от силата на това, което не разбираме.

И така, за да работим по време на сън, ние трябва реално да познаваме енергийното си тяло. Познанието на енергийното тяло, обаче, трябва да се опира на познанието на физическото, за да не се получи разкъсване, при което енергийното тяло да загуби центъра си и да стане зависимо от външни сили. Именно в тази зависимост се крие и опасността от заиграване със сънищата и с процеса на съновидение. В повечето случаи става дума за форма на бягство от реалните проблеми и задачи или просто за нежелание за волева и целенасочена преработка на физическото тяло, тъй като това невинаги е приятно, лесно и бързо.

В този смисъл, много по-важно е да можем да работим качествено и осъзнато в будно състояние, когато имаме много по-голяма яснота, и да отдаваме (поне в началото) приоритет на физическото тяло, работата с което е много по-конкретна и ясна в първите години на практиката.

Накрая нека обърнем внимание също така на това, че работата със сънищата няма пряко отношение към саморазвитието и, следователно, няма задължителен характер в процеса на развитие посредством практиката. Ако работим правилно в будно състояние, ние рано или късно построяваме енергийното си тяло и започваме да възприемаме действителността като единен континуум, в който будното състояние и състоянието на сънуване също са единни, така както единни са физическото и енергийното тяло.

23. Защо много хора по време на занимания не се усмихват и почти не общуват помежду си?

Това по всяка вероятност се дължи на прекалената концентрация или, по-рядко, на личните проблеми на занимаващите се. Всичко зависи от вида занятия и нивото на практикуващите. Ако заниманието е медитативно, то е нормално практикуващите да не се усмихват, тъй като работят върху концентрацията си. За известно време тяхното съзнание се намира в покой. Ако хората се занимават например с танци, то тялото и съзнанието им са възбудени, затова е съвсем нормално в този случай човек да е по-общителен.

INBI е място за практика и обучение. Разбира се, тези, които са свикнали по-свободно да се отнасят към своите действия, очакват същото и от другите. Но ако постъпите в сериозен институт, вие ще обърнете внимание на сериозността и вниманието на студентите, чиято първостепенна цел са заниманията, а всичко останало е вторично. Като това, от своя страна, съвсем не пречи на хората да бъдат усмихнати и общителни извън времето, отделяно за практика.

24. Защо по време на занятия се пуска музика?

Да, може и без музика. Използването й е индивидуално решение на водещия или на инструктора, което се базира на определени съображения между които:

настройване на съзнанието за занятия;
подпомагане на удържането на единен ритъм на работа на групата;
подпомагане тренирането на концентрацията.

Ако музиката Ви пречи, значи нямате достатъчно концентрация. Вие би следвало или да използвате музиката като помощно средство, или да имате неутрално отношение към нея.

По въпроса каква трябва да бъде музиката, основният критерий е каква практика се изпълнява. Ако става дума за Даоистка йога, то музиката не трябва да е нито прекалено успокояваща, нито прекалено отваряща (емоционално), нито прекалено динамична – т.е., тя трябва да Ви успокои и събере, за да Ви помогне да се концентрирате по-добре. Ако става дума за Даоистки практики в движение, тогава трябва да се преценява по ритъма – в зависимост от това каква е практиката.

25. Трябва ли да се използват обувки по време на практики в движение?

Това не е задължително, но в началото обувката може да помага за по-доброто свързване на стъпалото със земята. За целта, обувката трябва:

да има равна подметка или подметка по свода на стъпалото, за да може стъпалото да има пълен контакт със и опора в земята, така че да не се нарушава циркулацията на енергията в стъпалото;
да има достатъчно твърда подметка, за да не се губи стабилността на опората;
горната част на обувката да е достатъчно плътна, за да фиксира стъпалото и то да не бяга наляво и надясно.