Съвършена

zlroza-border2

 

„Пътят на жената” е проект, насочен към развитие и усъвършенстване на характера на жените. Проектът се основава на години опит в работата с жени, предпочели да вървят по пътя на развитието.


Жената е вино. Тя е родена за вкусване. Жената е природен феномен и в това се крие всичко. Ако живее според природните закони, то тя е подобна на виното. Ако живее според закони, които са в противоречие с личната й природа, то това вече е само диктувана отвън уста
новка.

Формирането на жената в нейния личен суверенитет не може да бъде подчинено на социални закони. Тя само може да се вписва или да не се вписва в тях. По природа жената не е в състояние да се подчини на нещо външно. Тя може само да го приеме. И дори когато жената е в състояние на потиснатост, то тази потиснатост произтича непосредствено от нея самата.

Властта, виното, жената, знанията са идеален инструмент за развитието на волята и е трудно да се отдаде приоритет, на което и да е от тях. Те са ограничение за свободата и в същото време нейна проява. Жената научи света на екстатични състояния. И, може би, всеки, който иска да опита от водата, виното, жената, властта или знанието – а именно това са основните форми на екстатичния опит, трябва да разбера етапите на тази консумация. В противен случай, може да направи грешка в опита или в понятията.


В днешно време е много трудно да се говори за развитие на жената, защото самата дума „развитие” не се разбира, а с това не се разбира както естеството на жената, така и това на мъжа. Без разбиране за тази природа, без разбиране за физиологията, енергетика и психиката всички разговори за развитие са безсмислени.

Условията на живот, в които се намира съвременната жена, я лишават не само от възможността за хармонично съществуване, но дори и от разбирането за това какво е хармоничност. И това се превръща в трудност не само за тези, които не се развиват, но и за тези жени, които се опитват да направят нещо. Дори и да се впусне в развитието, жената често остава в периферията на самото развитие, без да е способна да види в това нещо повече от емоционално състояние.

Повече от тридесет години изучавам древните практики и текстове, които имах късмет да намеря в процеса на търсене, и част от това търсене съм посветил на въпроси, пряко свързани с естеството на женското развитие. Всяко развитие е обем и докато не е поместен в необходимата форма, е трудно да се разбере какво, защо и как развиваме. Това се отнася най-вече за жената, която днес често просто не приема идеята за форма. Следователно за формирането на обема на съзнанието трябва време и търпение.

Обучението на жената е своеобразен вид борба с времето, както от страна на самата жена, така от страна на този, който я обучава. И най-важното тук – да се отучи жената от всякакви очакванията и нетърпеливост. Понякога това отнема години и дори десетилетия.

 

Интегралната жена

Пространството, в което човек живее, има различни нива, с конкретни физически показатели. Неспособният да се интегрира в пространсвото човек изразява само едно от нивата му, което понижава чувствителността на възприемането му на света. Затова дори и да постига определени преживявания, които би искал да повтори, човекът няма способността да направи това, защото ако не познава законите на интегралността, той не може да ги реализира.

Това е особено важно за жените, тъй като пренасищането с едно или недостигът на друго нарушава естествените физиологични процеси, а това пречи на жената не просто да се наслади напълно на наличното, но и да изрази себе си като жена. По природа жената се ражда с няколко нива на взаимодействие с пространството. Дори показатели като менструацията, овулацията, менструалния цикъл представляват не просто различни физиологични процеси, а определено вибрационно ниво със свои собствени преживявания. С други думи вътре в жената са заложени различни вибрационни нива, а това, всъщност, прави природата й интегрална и напълно различна от природата на мъжа, който няма матка и, съответно, може да изразява само една, заложена му по природа, величина.

Това поражда у жената различни състояния, които от гледна точка на интегралната алхимия трябва да се смятат за търсене. И ако жената не може или не успява да удържи петте различни състояния, заложени й по природа, тя ще зависи от физиологични процеси, към които не е настроена. С други думи, в тялото й ще цари конфликт, произхождащ от несъгласуваните процеси между мозъка и матката. Колкото и странно да ни се струва, жената преживява в рамките на един живот, всъщност, няколко живота. А ако се вземе предвид и шестият показател, зачатие, можем да кажем, че жената представлява цял матричен механизъм.

Впрочем у всяка жена господства един от шестте механизма, което я кара да гледа на света ту през природата на материята, ту през жената, търсеща своя път на служба, ту във връзка с, да кажем, тактилните преживявания, свързани с дрехата. А що се отнася до дишането при жените, жената не диша като мъжа, тя мирише. За нея не е важно външното дишане, а преживяването му. Или вкусът, който е особена сфера от живота на жената. Жената готви храна и се напълва чрез това, тъй като преживява природата на вкуса. За нея храната е истинско дело на вкуса, ако, разбира се, вкусовите показатели не са нарушени. Същото важи и за преживяването на думите – звукът за жените е толкова тактилен, че може да ги вдъхнови за подвизи, а може и силно да ги нарани.

Ако не разбере природата си, жената няма да може да намери вътрешна опора и недостигът ще изпълнява външно ролята на еквивалент на преживяванията, което може да доведе до развиването на непреодолима зависимост. Жената трябва да се научи да развива преди всичко себе си. Жена, която е неспособна да живее вкусно, която не представлява себе си в цялост, се разглежда като недостатъчна. Да живееш вкусно е действителна, а не измислена сила на жените! Тъй като основният вкус е вкусът към живота, който съхранява в себе си всички интегрални способности.

Жената трябва да се научи да разбира природата на себе-напълването и тогава ще опознае природата на натрупването, и ще успее да опознае природата на преобразуването или трансформацията. Опитът да измами собствената си женска природа или да се отклони от нея би бил безполезен и не би довел до нищо, освен стрес – именно това наблюдаваме в живота на съвременните жени, в който неудоволствието и недостатъчността прикриват най-важното: наборът от сили, често формиращи у жената страх.

Нека вземем дори понятия като младост, старост, красота, любов, семейство, деца, които представят основното разбиране на жените за света – тези понятия по-скоро експлоатират жената, отколкото да я развиват. А всички тези показатели могат да бъдат развивани безкрайно. Да бъдеш жена е изкуство и то е необходимо за нашето пространство, което експлоатира женската природа.

Всъщност самата жена експлоатира себе си и за много хора днес това е не просто действителност, но и необходимост, за да задържат определени преживявания, превръщайки ги, всъщност, в изкушение. Жената трябва да разбере своята интегралност, за да се интегрира в себе си, в живота си и в заобикалящото я пространство.

Повече за проекта: http://www.perfect.one/bg